понеделник, 28 септември 2009 г.

Приказка за фара-2част



Фара бе там, точно насред морето, бурни вълни блъскаха тялото стоманено, но то не помръдна стоеше на поста и даже понякога сякаш в усмивка светлината му се извива. Фара е там той топлина все дарява, той пътя показва, но към него не плувай. Той направлява, указва ти пътя, да не пропуснеш в мрака къде да отплаваш. Фара е тука, като войниче на пост, колкото и да ровиш, е рибка си, малка, макар и доста красива. Той е почти грозен, почти глуповат но в мислите на този моряк. Ти в кораба даже да се качиш в мрежата подла ще се оплетеш. Тази мрежа наглед с тънки кончета, тя ще е твоята гибел повярвай. Съвети аз не раздавам, пътя даже не казвам, само светлината тука аз нося. Фара това съм, аз тук и сега,ти пък си рибката златна без чудеса. С тебе на кораба нека да плува, моряко който в мрака светлината ще дири, ти ще се мяташ и страдаш и плачеш, но мрежата мила, сама си отвори.Двамина страдалци в мрака ще плуват, а фара....ех, фара пак ще е тука. Даже когато в правия път, старото ваше корито поеме, пак вий назад ще поглеждате с тъга и всеки тихо ще въздиша с тъга. Всеки своята вълна ще поеме, но в общо корито ще мислите че морето ви носи. Еми, носете се, фара отдавна остана зад гърбове ви, но вие даже днес вместо супа от риба, погледи жалки прокрадвате в мрака....да пак към фара. Фара отново извива светлина си в усмивка, жалко а колко е просто в живота без драмата дето всеки сам си направи.
Жалко е когато светлината в теб я няма. Фара, ех фара е там но светлината трябва да е във всеки от нас

Няма коментари:

Публикуване на коментар