неделя, 27 септември 2009 г.

когато чашата прелее



Сряда, 2009, Юли 1


Душата на човек е странно нещо-товари всякакви тя носи и в пътя ни нелек нагърбваме я с какво ли не.Но идва миг, в които тя преляла като чашата с горчиво вино започва нуждата да има да я излеем, с цел да продължим.
Кървящи рани спират да зарастват и болките до вчера дето сбирахме и трупахме по нея, сега от малко почват да тежат.
Очите ни сълзици сбират и някак вълчото в нас започва да напира.
Луната като появи се в живота гласът започва силно да звучи


даже сред приятели тогава, ти чувстваш самота навред
и казват хората тогава .... самотен ти си даже в тълпа с народ





Няма коментари:

Публикуване на коментар