неделя, 27 септември 2009 г.

СЪСЕДИ




Живяла някога една жена, наричали я Самота. Живяла тя в съседство с друга, към нея пък обръщали се с името-Тъга. Били съседки, често ходили си на гости, двете.На улицата тяхна живеели и други люде. Не зная аз на всички имената, но веднъж събрали се на сутрешно кафе при моите познайници-Самота и Тъга се бяха присъединили и Любов, Ревност, Предателство, Приятелство, Студ, Бездна, Мрак и др. но имената им аз не запомних.Дочух ги аз тогава да си говорят нещо.Любовта:-Ех колко съм желана, всеки към мене се стреми и ме търсятРевността пък:-Ха търсят те те, ама влюбят ли се и за мен мислят. Аз влизам в сънищата им и глождам и наяве мислите и душите имПредателството добавило:-Ами да, а после съм аз. Страхуват се от мен, понякога страха им ги кара да станат мои приятели, понякога те просто са си ми такива по рождение.Приятелство, казало:-Да съседи! Така е. А с любовта, често и аз ходя на срещите. Казват че е хубаво да съм с тях, казват-сигурност дарявало съм, казват че с Доверието ние тримата сме най-търсени на тази улица. Но когато ние си идемееееееСтуд, Бездна и Мрак се спогледали с ехидни усмивки. Всеки от тях си казал:-Ами да, но тогава идваме ние.Тогава, ех тогава.Самота и Тъга също се спогледали, те знаели че когато Любов и Приятелство наранени си отидат от някога всичко става Ад. Те остават верни на човека който е бил техен приятел, каквото и да се случеше занапред те знаели в тълпа от хора, те ще са до него.

Няма коментари:

Публикуване на коментар