вторник, 29 септември 2009 г.

ОСЪДЕНА ДУША

Преди години, млад левент, напет и с мотор червен, харесах си и го вземах, ето го до мен е. Дълго ние си живяхме, много радости видяхме. Той ме гледаше като яйце, писано бях, убава съм туй то.Имахме си ний дете, дом и бизнес завъртяхме. Ех какъв живот...мечта, всичко преживяхме. Днес до мен е той-ей на, ала някаква си чума, грозна е като смърта в главата му се вмъкна. Той ми каза даже днес, че обичал я е... Ужас! Тя е грозна, даже тъпа, а пък той за нея мислел. Да до мен заспива днес, той при нея не отиде. Но какво да правя аз сега, имам го но той за нея мисли. Чудя се с какво е по-добра, ще ли я забрави или от страха да не загуби нас той при нас е още. Ами ако утре пак, с мислите за нея се събужда. Тя ще е далеч, да, знам, ала нея ли прегръща. Ще живеем, ще градим, внуци ще си гледаме, ала Боже моля ти се нека той се върне. Как без обич се живее?Той ще бъде тука с нас, ще се смее и майтапи, ала в мислите си знам с нея пак ще разговаря. Дал ще имам нявга аз , туй което тя получи. За целувките за нежността дали да мечтая. Да летял е той не с каляски и конете, той летял е с любов, а за мене???Колко е обидно туй, аз за него днес се боря и обиждах я и унизих, май аз паднах ниско. Той ще бъде утре с мен, тя май вече го изрита също. Ала стига ли това покрива да ни е общий. Утре, ох нали е той до мен, за какво да се замислям. Той е мой за нас се грижи и градиме кули. Техните от пясък бяха, аз с крак ги стъпках, той при мене днес избра, ето го тук е. Аз не спрях го, той реши, тя да се оправя. Но защо и аз тук днес пак за нея пиша. Що ли в мислите ми е това, нещо дет е нищо. Що ли пак ни безпокои даже след години.Не, не се замислям днес. Знам че така трябва. Той е умен, аз красива-ето ни прекрасни. Ние имаме си брака, имаме и плановете наши, както в оня ден прекрасен в който му се вреках.Стига ли ни и на двама да живеем в измама или пък измама бе любовта на двама. Колко струва любовта и кому е нужна. Бил обичал бил мечтал, но до мен е днеска. Ех, осъдена душа в клетка го затворих, вече няма от мен той никога да бяга.Аз в битка я сразих, няма я тук вече. Но дали не виждам аз клетката от вътре. Що ли все пак днес тя тук е и дали ще я забравя. Без да хуля и обиждам той да се измъчва. Днес щастливи тук сме всички ето пак сме двама и живота продължи, ух какво ли мисля.


П.П. За семейства, в който няма любов но има сигурност. Те са заедно, какво повече е нужно за да продължим напред. Кому е нужно друго, какво тук значи някаква си смешна обич. Жени не се предавайта, обичта е до време други са мажните неща, важно е да не ви пука, ако в ръката му намерите друга-онази на призрака от преди години. Тя е призрак Вие сте до него.

Няма коментари:

Публикуване на коментар