сряда, 30 септември 2009 г.

Просто странни въпроси по никое време

Трябва ли да си красив, за да си обичан? Трябва ли да си щастлив, за да си усмихнат? Трябва ли да имаш, за да загубиш?Колко често хората се борим за разни много важни и съществени неща в живота си и нещо се случва и ги прави толкова смешни и дребни, а заради тях сме зегубили нещо толкова незабележимо а важно. Знам че така все се оплитам и мисълта съвсем изчезва, та ето пример: в работата нещо шефа кисел изкарва си го на нас, нещо с любовта или в джоба не е както ни се ще. Проблеми, нерви, блъскаш, тряскаш, псуваш, който може даже ще си поплаче, друг ще се напие, трети-знам ли.Изведнъж някой наш много близък ляга болен. В този миг не си ли казваш:"Колко нерви изхабих, а той е имал нужда и аз не съм забелязал даже. " Има и друг вариант, в които ние сме болни, но мнозина казват "е какво толко куче съм ще мине, аз не съм важен мен това не ме плаши". Да, но ако заболяването при нас се окаже такова което ще ни прикове на легло, ще са нужни лекари, внимание, пари (всичко се плаща) ние няма да сме трудоспособни за да си ги набавиме сами, любимия човек-ами знам ли може да е до нас , но може и да е при някой важен за него човек и да ни съчувства от далеч "Тц, тц ,тц ами оправяй се!" , Шефа ще попита само, къде е онзи файл и докога сега ще отсъстваш" и т.н. Та има ли ли сме тези неща, в които така сме горяли и давали частица от нас, когато нас ни налегне нещо сериозно, от нас се иска само да сме добре , за да сме пак на линия?Случвало ли ви се е нещо така да се оплете, че да няма оправяне и да си мислите "а дали , ако започна отначало, няма да стане по-добре, защото поправяйки грешка може механично пак да допускаме тези довели до тоз смотлевен финал или простичко какво пък дадах, вложих сили нерви, ама ако почна пак, ще имам опита, навярно няма да допусна нови грешки поне."Представяте ли си една координатна ос. По средата нула в ляво все числа със знак минус, в дясно са с плюс. Та това обърканото е някъде в ляво, поправяйки го, продължавайки напред дали в същност ние няма да вървим към още по - голяма стойност но с този отрицателен знак и дали ако стъпим на нулата няма да имаме избор за посоката-лява, дясна.....Замисляте ли се понякога дали това в което сте се устремили с бясна скорост , дали когато стигнеме до него, няма да се окаже че голямото разстояние , там в далечината не го е правило малко, а то просто е такова. Малко и неструващо си усърдието ни.Ако не уважаваме себе си, може ли да очакваме хората да ни уважават? Сериозно се замислих(не че ми се отдава) , но ситуация:Ти си железен (железна) ти си номер едно, имаш точна преценка, живота ти е в ръцете ти, ти управляваш събитията в него, ти имаш дума, която се чува от важни за теб хора и изведнъж както си там някъде, стъпил здраво на крака, отстъпваш от собствената си тежка дума, правиш крачки на зад, показваш неувереност в себе си тогава, тогава чудя се дали някога тези хора, пред които дори не си опитал да обясниш защо, как и какво те е накарало да постъпиш така или да промениш позицията си, неразбиращи те, дали някога пак ще се доверят на преценката и мнението ти. Дали винаги можеш да стъпиш отново здраво на крака и дали дори те да си върнат отношението ъм теб ти ще можеш.Пак куп объркани мисли и пак нищо не написах, но аз просто се лутах в моите си въпросителни. Без цел и без емоция. Просто странни въпроси по никое време

5 коментара:

  1. Хората притежават чувства, които подхранват мислите и действията им. Публичното изказване прави мислите осъзнати. Ако питаш мен човек губи уважението на другите единствено, ако не признава грешките си или не си взима поука от тях. Навремето имаше една приказка за ябълката, която си мечтаела да бъде ярка звезда. Един ден настъпила бурия и ябълката паднала от дървото и се разполовила. Погледнала към половинката която се отделила и видяла – звезда. Да, семките и заемали форма на звезда.
    Поуката е че всеки носи това, за което копнее просто трябва да го открие.

    ОтговорИзтриване
  2. Ако го е открил, показал е какво иска и се е отказал точно преди да може просто да протегне ръка и да го вземе. Ако вече е престъпвал думата си и пак дава същата.Хубаво е човек да е наясно със себе си и според мен най-трудните битки са в и самите нас. Имам мнения по разни въпроси и не се срамувам да ги променям когато ми се дадат разумни доводи. Но наистина все по-често предпочитам нулата и нанякъде отколкото да вървя по скалата с минусчета и като раче хоп напред две назад айде четири напред към минус безкрайност . Всеки сам решава, аз така си мисля сега

    ОтговорИзтриване
  3. Да, най голямата битка е вътре в нас!

    ОтговорИзтриване
  4. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  5. Mежду "най" и "голямата" трябва да има тире, Емо.

    ОтговорИзтриване