неделя, 27 септември 2009 г.

ПРИКАЗКА ЗА ГОЛЕМИЯ ЛОШ ГАД

ПРИКАЗКА ЗА ГОЛЕМИЯ ЛОШ ГАД
Живее тук някъде между нас един голям и лош гад.Хем голям хем иначе хилав, плетящ паяжини и вечно лъжещ и околните и дори себе си.Най много от всичко обича да разбива сърцата на хората като ги кара да го обичат.Лъже всеки който срещне по пътя си.Така правел мръсника от както се помни и станал гад на гадовете.Та мръсника си е мръсник.Когато си лош то ти идва отвътре и не подбираш средства.Прави се на състрадателен на мил и нежен само за да докопа жертвата си и да я оплете в лъжите си. Обещава но не дава, говори за любов но не обича.Сърцето му е студено и сякаш е от камък.Просто гад.Не може по друг начин той вечно оглеждащ се и търсещ поредната си жертва.Та тази история ще опитам да разкажа сега. "Намерил новия си обект за опити съвсем случайно.Хей така от нищото както се казва.Тя му се доверила разказала му за себе си за проблемите си и той си рекъл." Да, тука съм.Сега ще смачкам и този живот. "Почакал няколко месеца.През това време денонощно слушал и се правел на загрижен.Правил се на приятеля. Бил толкова гаден че ходел да си мокри противната мутра с вода или слагал кромид под очите си за да мислят че плаче.Но не плачел с жертвата си.Или ако плачел било от радост че ще успее в начинанията си.Когато решавал се качвал на каляската и отивал в другия град за да осъществи плановете си.Не го спирало това че сеното за конете поскъпвало.Че в обора нямало много.Взимал от други гадове като него връщал им го после но мисълта му била само как да навреди.Нищо друго не дава щастие на такива освен това да стъпчат жертвите си като червей.Минало още малко време и когато всичко било готово той започнал да ходи все по често.По някога дори всеки ден. Правел се на най добрия човек но сърцето му пеело от радост заради мъката която причинявал.Отивал взимал жертвата си.По някога с цвете по някога с нещо друго което за нея имало значение и я водел някъде.Оставали ден или нощ и после препускал обратно към дома за да продължи с кроежите си. Да но дори и да минала още половин година дошло време в което жертвата се осъзнала и разбирайки че страховете и са истина решила да се освободи от него. Тя била опитвала няколко пъти но от добрина и любов все искала да му вярва. Била влюбена в него и не допускала че може да е толкова лош. Все мислела че може да има и нещо човешко.Горката просто не знаела че дори дявола не е толкова лош и черен. Той все поставял нови изпитания пред нея но тя го обичала, справяла се някак и никога не казала лоша дума. Стояла и страдала сама и чакала кога той ще се появи отново с цялото си величие.Студен и арогантен пристигал винаги в уречения час .. Целувал уж нежно у и скривал жестокостта в очите си като притварял очи и леко ги насълзявал с пушека от цигара която неизменно стояла в ръката му.О той бил пълен с номера.Правел се на ревнив. Не говорел като казвал че му е приятно да я гледа и да мълчи.Или че бил стеснителен заради това че обичал.Въобще все за любов говорел и за нищо друго.Сипвал си нещо в чашата стоял и мълчал.Най често броял на ум преди да каже нещо. Обичал да брои.По някога броял дълго. Чакал и броял.Дори веднъж стигнал до 980 преди да си отвори устата. Той искал да е господар на събитията да бъде центъра на вселената.Всички да подчини с желязната си логика и да кара тези около него да страдат.По някога отсядал при нея, друг път я качвал в каляската си шибвал стотината коне и препускали по неравните пътища . Минавали през някой хан вечеряли или отсядали някъде да прекарат нощта.Там той бил в стихията си.Целувал и галел и милвал с тези ръце с които после изтръгвал душите на хората.Обичал да си играе.Искал да ги накара да го обичат за да може когато ги погуби повече да боли.Това било истинското щастие за него.За това си заслужавало да се живее.Така правел и с нея.Говорел за любов и правел любов.Не спирал имал сили защото бил самият баща на дявола.Не, той бил дори нещо повече. Бил гадно животно. Не спирал никога с игрите си. Така постепенно изсмукал и последните и сили.Душата и виела и стенела от болка.Молела се на Бог да я спаси от него но с толкова много любов в сърцето е наистина било трудно да се спаси от него. След поредното изпитание което той наложил и през което тя прекарвала дългите нощи ридаейки а той гуляел с приятели и близки тя решила да му каже че не издържа повече. Не го упреквала, нищо такова не казвала а само го помолила да я остави сама в мъката и. Мислил той дълго. Чудил се дали има с какво да нарани още истрадалата и душа, все още имал желание да и причини още мъка. Но по света имало хиляди които той желаел да види в краката си.Имало ли какво още да вземе от тази клетница която до сега само давала от себе си. Усмихнал се и тръгнал към домът си. Пътувал и се усмихвал и бил щастлив.Заслужавало да се живее.Животът бил прекрасен когато знаеш че те обичат.

П.П. подарък от един щурец. На мен ми хареса, затова си позволявам да го открадна от него, от гада. Все пак, той нали е гад с каменно сърце, няма да се трогне от това. Ха ха шегувам се, просто го пейстнах от общия форум на серсемчетата само за мен

Няма коментари:

Публикуване на коментар