неделя, 27 септември 2009 г.

"нарисувай ми" СЕМЕЙСТВО

"нарисувай ми" СЕМЕЙСТВО
Всеки някога е мислил какво ли е това, не можеш да меубедиш че даже като дете не си го правил ти. Когато гледалси ти твоите родители край теб и виждал си неща които нехаресваш или пък искаш винаги да са така, не може никогада не си си казвал "Това ли .... никога при мен" или пък"Ако някога и аз ...... искам да е точно така". Да може и да не си го казвал, а може и да си, но сега сечудя можеш ли да си представиш една снимка, една картинка,нещо което за теб в образи е семейство. Не като тълкуваниена юрист, не с думи сложни, а просто като една картинка вума ти.СЕГА ЩЕ ПОЧНА ОТНАЧАЛОсемейство ...... дълга дума, цели 9 букви, но ако за всякапишем по някоя и друга дума, характеризираща отново що ето семейство, ще изпишем минимум тетрадка с поне 20(двадесет) листа. Семейството сега ще нарисувам, в разни малки дребничкинеща, когато даже може би не се замисляш че точно затовасега си там.Семейството за мене е когато си представям дъългатасофра (отрупана с лакомства най - разни или пък с бобеначорба), представям си ги тези ..... двама, началото навсичкото това. Те може да са вече с посребрели и опадаликоси, а може и да са на средна възраст ...... но важно ли ето сега. Представям си я масата обаче .. край нея санасядали деца, децата техните са туй обаче и имат гинай-разни при това. Едно е там с лигавника на вратлето, адругото ... с гаджето дошло ... дори не мисля че е важно далиедно е или са те сто. Въпроса е сега в друго, дали тедвамата, онези, създалите семейството така, дали предисекунди само са викали един по друг, дали ударил е един сюмрук стената или в масата им от дърво ..... в този миг ит "ва даже май не е толкова важно, а туй че погледите имсега, така неволно срещнали се край софрата изпълнени бяхас топлота. И там четеше се, благодаря ти, благодаря забобената ти чорба, благодаря ти че те има и имаме сегатова.Семейството за мен е още когато в стаята представям сисега, онези двамата от преди малко но няма ги в картинкатасега, ни лигавника нито пубертета и даже тенджарата някойнареди, представям си ги само двама огреяни оттелевизорната светлина. Те само двама са в стаята или пъкхола, единя чопли си сега нещо там в компа рови, адругия ... мача на зеления терен. И май мълчат си, някой майще каже, каква е таз картина пък сега, ами семействодруже, да семейство ... и даже в тишина, на тях е топло вдушите и няма страх ако за миг сега, единя може данадникне в мислите на онзи от съседния фотьойл. Те знаятче дори в полумрака, да тънат милите в тишина, и другиякато единя си мисли само за неща които са за благото навсички или са простички от техния им бит и никой тука нямастрах в това че ако сега надникне на половинката в ума щепрочете такива мисли, като например "малееее отново ли съмтук и с тоз човек ". Семейството за мен е още, когато на пазар са тръгналисега, а знаеш ли за мене даже не виждам разлика в това,дали стотинките броят си или пък джобът е издут, не виждамразлика дори да тръгнал е единя сам, не мисля даже далиразлично е когато ще си купят хляб и сол или пък .... или щенапълнят пазарската количка с връх. За мене те са част оттуй семейство, защото пазарувайки сега във всеки иматоплинка от факта че няма смисъл да се притеснява че хлябаще е чер или пък бял, за мене те семейство са защото и солда ръсят заедно ще са. Семейството е щом заспиват дори да не е в общото легло,когато мислено последно казват заспивай мила, с усмивка даотвориш утре рано ти твоите сънени очи. Семейство сазащото ако заспиваха и в общото легло не се обръщат с гръбедин към други и не си помислят мале тая (тоя) пак е тук.Семейството за мене е още (ще се опитам тъй да спра)когато даже не живеят двама, когато той е с другата илипък сам. Но той е част от онова което създадаха предивремена, детето тяхното любимо рожбата на тяхната любов. Сега я няма любовта голяма и даже стигнало се до развод,семейство е обаче само факта че тяхното дете пораснало е изнае че ако има то проблем и двамата онези дето в началотона разказчето малко показах ви и ви запознах. Тедвамата ... да днес без подпис са и вярно даже в легларазлични те заспиват, но знаеш ли за мен сега човек е туйдет прави семейството в живота им суров. Запазили са течовека и тяхното дете закрилата и силната ръка намира въввсеки от тез двамата сега.

Няма коментари:

Публикуване на коментар