неделя, 27 септември 2009 г.

ПРИКАЗКА ЗА ФАРА


Така се случило. Спокойна есенна нощ. Един моряк се връщал към брега уморен.Морето отдавна взело силите му и колкото и да се мъчел да не заспи се оставял на теченията и вълните да го закарат до брега.Моторът бучал на кърмата , лодката догонвала вълните по пътя им към сушата. Сам и далеч в открито море.Имал часове до брега но морето есен е спокойно. Държал руля и си спомнял за времето на преживените бури.Когато гигантски вълни издигали гребени до небето и се опитвали да го погълнат.И него и живота му които все пак си струвал защото разчитали и улова му. Да ,това е живота в морето.Веднъж в бури и борба със стихията друг път по течението което е особено силно есента .Не винаги веднага намирал верния път защото не разбирал от карти ,от навигация но до сега усетът рядко му правил шеги и налучквал или не, винаги намирал брега. Вече не вдигал глава към звездите , не ги познавал или ги забравил през годините защото пътя му бил почти неизменен. Така било в тази част на морският бряг.Без ориентири.С посока към брега на които трябва да слезеш когато дойде края на пътуването.Чувал че някъде там на запад по брега в едно по голямо рибарско селище построили фар.Не го бил виждал а и надали щял отиде някога толкова на далеч с лодката си която била добра на времето си но сега скърцала плашещо при всяка вълна. Така унесен в спомени и мисли се унесъл и задрямал. Та нали няма как да объркаш пътя в морето когато вълните отиват към брега и след няколко часа ще стъпиш на сушата , ще вържеш лодката на пристана. Сънувал годините море. Годините когато плувал на големи кораби.Всяко слизане на брега било истинско приключение.Пристанищата които познавал, кръчмите в които е пил и годините море оставил зад себе си.Но изведнъж излязъл от унеса си. „Студено е” помислил. И наистина мъгла имало Студена и лепкава ,гъста мъгла.Сивкава и скриваща дори бака на лодката.Нямало звезди нямало небе и море.Всичко било сиво и безлично.Чувал шума на мотора и лекия плясък на вълните но просто било сивота.Празно било макар навсякъде да имало вода. Стар бил.Знаел че макар и да не вижда, лодката ще го изкара на брега защото посоката е същата но решил да избърза и леко усилил мотора. Забързало се старата корито и заскърцало по пътя към брега.” Дано няма мъгла и там „ мислел си. Как ще излезе на сушата.Плувал часове до като се загуби.Морето като огледало.мъглата изчезнала както се появила ,но суша на никъде. Спрял мотора и се зачудил.”Ами сега.”да чака изгрева ,та до него има години нощ. Студено било.Сам в морето без посока и без светлина.За това продължил.На където и да е може би ще и по добре от колкото да стой на едно място…

Няма коментари:

Публикуване на коментар