неделя, 27 септември 2009 г.

Ябълката на раздора




Има градини с овощни дървете, даже една е наречена райска. За нея приказки разни и притчи сме чували, чели но днес аз не бях точно в нея. Да беше градина, овощки дори там аз видях и ябълки чудни навред по дърветата имаше, вярвай така е. Разхождах се бавно, слънце огряваше всичко и ябълките чудни искряха под тези лъчи.
Разхождах се със стъпки бавни, животът пред мен бе, а днес бе ден тъй прекрасен. Замислих се сякаш някога пак тук била съм, сякаш пак в тази градина крачих със стъпките бавни, тогава сега аз се сещам от тука си взех аз ябълка червена. Беше красива, беше кат от рисунка, чак неестествено лъскава, чудна. Взех я, на изхода даже попитах пазача, той се усмихна и благо ми рече:
- Взимай та туй е просто ябълка, някаква щом ти харесва, носи я и радвай се.
Мислех си не е редно, не бива, но той така настойчиво запрепира. Е хубаво, взех я чудната ябълка, тъй красива, в къщи занесах я и на прозореца я оставих-да й е светло .
Каквото и да правех, аз знаех тя е вече откъсната от майка си с корени здрави. Щом бе дошъл момента да падне от нея или ще я дам на свинете или просто ще й се радвам доде се спаружи.
Така след дни, точно колко не зная, тя веч не искреше, блясък загуби.
Тогава си казах е толкова радост ми даде, ще я запазя, дордето напълно в гнилоч се превърне. Дълго не чаках, скапа са тя горката, но видиш ли днес тук на вратата, звъни се пожар сякаш е станал, седи тук на прага падаря с някаква лелка почти страховита.
Отворих вратата, погледнах с почуда падаря, а той някак гузно раменете присви си и тихо прошепна:
- Ами такова, за ябълката, ние такова...
Жената пък викна, тъй разгневена:
- Кой ти е казал ябълката да взимаш?
Е как да й кажа:
- Ми този човечец,
преди с блага усмивка, днес с погледа стреснат.
Погледнах я право в очите и реках:
-Ми тъй, на-харесах я взех я.
Тя още по-разгневена настръхнала сякаш, мъжа кат видя че него аз не издадах, скокнаха сега и двама и викнаха за ябълката разправа ще има голяма.
Ми хубаво, разправа, разправа. Тя ябълката вече я няма, просто шепа гнилоч от нея остана.
Помислих, навярно за пари тук става дума, ала не, никой за цена не продума. Помислих си какво пък кило ще им купя, щом за една става дума. Да ама не, те викат ли викат, вече на бой едва ли не ще налитат. Ми казах си, гръб аз не обръщам, тук ще стоя, ще повикат поскачат пък кат измислят що щат за отплата тука съм аз няма да им избягам.
Но чу се след време, че точно когато стоели и викали срещу мене, за ябълката чудна, дет веч бе умряла в градината пожарна присвирила с трясък, пожар там разгорял се и днес там градината , знаеш ли само купчина пепел е, а пък стопаните "мили" без препитание били останали.


Поука дали има, съвсем аз не зная. Ти тук чете а сега преценявай




Няма коментари:

Публикуване на коментар