петък, 27 ноември 2009 г.

СОЛЕНО ИЛИ ГОРЧИВО, КАФЕТО С ЛЮБОВ ДА ИЗПИЕМ


03 Април 2008


Публикувано е преди пичти две години, прочетох го днес и.......ами твърде много неща исках да напиша под поста, затова си позволих просто да пусна тема в моя блог.

Преди почти година, аз самата пих такова кафе........не, ние не сложихме сол в чашите си, ала уви.......нашето се оказа след време солено.

Имахме си наша игра, аз не исках да казвам думите "ОБИЧАМ ТЕ", които влудяваха ума и сърцето ми, стисках ги зад зъби, но на 10 премълчани , на 11 тия път го прошепвах бързичко и възможно най-тихо, с надежда навярно човекът до мен да не ги чуе.

Често той се шегуваше с мен, кръсти всеки подобен трепет с число 11 и не спирай да ми го повтаряш имам нужда да чувам твоето обичам те.

Отнесъх се отново, но в онази наша първа среща, той не можа да отрони и дума, единствено с пръсти показваше два палеца значещи 11 нашето скрито обичам те.

Мина време в писма и поезия, много 11-тки и обяснения в любов, много мечти и блянове, обещания и планове как да разцъфне във времето тази любов.

Днес ний не шептиме "Обичам те", днес кафето отново го пия горчиво, а той предполагам с два подсладителя, но нещо започнало с лъжа преди мен сега е негов фар сред морето(както наричаше мен), а аз кораба, който плава и не бива дори на ум да изрича тези думи или числа с разни там единици.

Та кафето със сол, ако ще е основа съвместен живот, без лъжи, с обич и доверие.......ами нека, вместо една лъжа, която да доразвиват людете във времето, накрая да употребят просто за гилотина на човек и на чувства.

Щом можеш живей с лъжа, аз кафето горчиво допивам и с вдигната глава и откровенна към себе си, чувствата и живота напред и сама мога да крача, уверена и знаеща посоката.


П.П. ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НЕВОЛНА И СЛУЧАЙНА. ПРОСТО pozitivnoto.info ТАКА МЕ УНЕСЕ ТОЗ ПЪТ


четвъртък, 26 ноември 2009 г.

тантра













препратено съобщение до всички, които още вярват в доброто и знаят думата ПРИЯТЕЛСТВО, какво означава
































































Слънчице мое

Не крия (не искам и не мога) най-голямото богатство в моя живот е моето малко момченце.....

Ха ха не , той вече съвсем не е малък, но кое дете не е ДЕТЕТО на мама, дори на 50?!

В желанието си да предпазим нашите малки ангелчета, дали често не ги нараняваме, обаче си мисля,затова реших да го направя пишейки, защото това става по-бавно и така често хора мислели по-добре.

Замислих се дали когато все съм заета за да му подсигуря нещо материално не ограбвам и двама ни(той расте, мен ме няма, но има онова от което има нужда........или поне според силите ми). Дали материалното в този живот, ще компенсира отсъствието ми край него, сега.......утре......утре него няма да го има зает с набавянето на тези материални блага сам.

Имаме си правила с него-отказват се неща, но само ако имам обяснение за тях; нямаме право да коментираме хора от живато ни (баща, баба, дядо,....) негативно в моменти, когато парата вече излиза като от чайник със завряла вода от главите ни, защото ако днес позволим да бъде обиден човек от живота ни, рискуваме да бъде накърнен неговия авторитет....уви, утре той може да изпадне в подобно състояние на духа и тогава.....тогава нашите ангелчета се сдобиват с рогца, могат да използват нашите слабости и сами да ги подведем да ни манипулират със същата тази проявена пред тях наша слабост; винаги се говори с малкото човече(независимо дали то е на 10 или 30 като с човек който има сиво вещество в малката си рошава главица......така вярвам то се учи от 10 годишно как да използва веществото което не му е само за баланс и на 30).

Моето малко ангелче......то е най-важното същество в моя живот, то е моят джакпот от живота, то е и ще остане най-важното нещо в него, но ако искам утре то да уважава мен, трябва да му покажа как да прави това. Трябва да знае как се изпитват и показват тези чувства, трябва да не допускам то да се замесва в нашите отношения с другите роднини и нашите отношения(когато не са гладки) никога не бива да стават повод то да се превръща в изкупителна жертва, маша или решение на проблем.

Нищо , което в основата си започва с "Заради детето" а е мой проблем или мое решение не вярвам , че във времето ще донесе нещо добро именно дори на МОЕТО СЛЪНЧИЦЕ.

Вярвам, че детето има свой път и когато правя нещо за да не страда днес, трябва да съм убедена, че и утре няма да страда от това ми решение (визирам бракове, в които има скандали но заради децата......не не, ние също сме били деца, не исках да живея в кавги, за да имам здраво семейство в което да живея-радвам се че имах един родител, но 100% до мен).

Вярвах, че родителя трябва дори ако е сам да живее за себе си, защото утре аз щях да имам моето семейство и не исках родителя ми да страда, защото аз днес съм била егоист.......е това утре от тогава е днес. Знам че тогава съм постъпила правилно към родителите си, като не съм взимала отношение в техните отношения и съм ги приемала каквито са, благодаря на детето ми за разбирането му и дано и аз утре не съм негова тежест, както днес то не е мой товар, а напротив моя пътеводна светлина от мига, в който усетих първите признаци на зараждащия се живот в мен.

Обичам те слънчице мое, дано колкото и лош родител да съм днес ти останеш все такова прекрасно създание каквото си днес.........мдааааааа не случило с майка.


събота, 21 ноември 2009 г.

Нещо преживяно.....нещо съпреживяно, нещо което

Нещо преживяно.....нещо съпреживяно, нещо което
Искам...

Ти все повтаряше "Обичам те", аз отговарях с безмълвна усмивка.
Ти все се ядосваше на моето недоверие, аз исках времето да покаже.
Ти все се кълнеше, че живато е пред нас и само още малко време е нужно мечтите НИ да се сбъднат.
Аз се усмихвах, понякога дори казвах, че времето ще покаже.
Ето мина се време......времето ни показа.
Усмихвам се.........времето което искаше ти да мине, мина.
Ти се кле в най-мили неща, че с мен ще си до сетния дъх.
Аз те молех, само да бъдеш човек и напразни надежди да не ми даваш.
Ето мина се време.....клетвите станаха мое проклятие.
Сега не казваш обичам те, сега не чуваш и мен, ето защо мога да кажа:
ОБИЧАМ ТЕ......ти знаеш това, нали?!
Обичам те, но времето ми показа, че човек може да обича и с болка, и сам, и предаден.
Не си ми нужен до мен , за да продължа да обичам.
Не са ми нужни лъжи за да продължа да обичам.
Не ми трябват дори измамни ласки, за да обичам.
Обичам спомена, обичам лъжите ти, обичам всеки минал миг от това време, което искаше да мине.
И ето мина.....аз съм пак тук, аз пак обичам, аз съм пак себе си.
Не предадох ни себе си, ни нашите мечти, не предадох сърцето си, не предадох любовта.
Това което не ни убива ни прави по-силни......сега съм непобедима.
Няма лъжа която не чух, няма мечта която не вярвах, че ще е утре...но днес е утре, утре-то от твоята приказка днес просто гори.
Не съжалявам за нищо което се случи, не се отричам от никоя моя дума и ласка.
Бях тук, тук съм и тук ще остана-в света, в които ти нямаш място, защото той е истински дори с болките в него.
Нямаш място, където има истини.....те те убиват, нали щурчо мили.
Като щурец шепнеше в ухото ми приказки, които не се родиха в реалността.
Като щурец щурав, аз все молех за истина...ето я тук е и тя сега.
Истината боли-мен, защото виждам че всичко е било лъжа, теб, защото ти не можеш да плуваш в бистри води......искаш блато с приказни жаби, които и да целунеш няма да станат принцеси. Искаш да живееш до сетния дъх в лъжа....не се усмихвай, не казвай че не си лъжец....мен или нея, себе си или душата си ти излъга и ако има у теб и капчица човечност тя няма да ти позволи да заспиваш спокоен, ще те яде и ще помниш и ти всеки миг от тази "любов" която предаде.Аз не крия, аз също не заспивам преди да е съмнало......да боли, да помня лъжите ти и макар да казват хората забрави, аз няма да позволя да забравя тези лъжи и пак да позволя друг да ми причини това. Нямам нужда от теб, за да продължа да обичам......живота си да обичам, моя свиден живот пълен с истини и болки, пълен с любов и лъжи....ала чужди.

вторник, 17 ноември 2009 г.

Красотата съвсем не е достатъчна

Не може да не сте виждали в реалния живот двойки приличащи на "Красавицата и звяра"(съвсем не е задължително да е в точно този вариант, може и Красавец и Звяр). Има какви ли не двойки, които когато срещнем чуваме, мислим или просто някой, някога си е задавал въпроса "Какво намира той/тя в нея/него? Не се ли виждат как изглеждат един до друг" и все пак......
Все пак, онзи с красивото лице от двамата, с прекрасната стойка, ако щете дори и с положението в живота гледа своята половинка сякаш е Мис свят, с възхищение и любов.....
Ето на, май стигнах и до разковничето-ЛЮБОВ!
Аз не знам какво е да си красив, често приятели са ме чували да казвам"Ге харесвам красиви мъже.......не, не искам да обидя мъжете имали неблагоразумието да спрат погледа си над мен и да позволят на сърцето им да трепне при вида ми ВЪПРЕКИ, но още вярвам, че жената трябва да е красивата в двойката(тя носи красота, той-сила), ала уви.....".
За да се получи при мен този синхрон, мъжът до мен трябва да е по-зле и от Звяра, ала хората казват, че любовта била сляпа.....
Никой в този живот не върви с гаранционна карта, никога решавайки че животът ти занапред ще е с някой не може да ти гарантира колко е това ЗАНАПРЕД. Това, че някой, някога ще си вземе красива жена за престиж пред хората, не може да гарантира, че няма да й се изневери и то с доста по-грозна жена...просто сърцето очи няма, то е само мускул, който работи с една течност наречена кръв, не е естет, не можеш да му обясниш, че трябва да обича, да изпраща към мозъка сигнали само при наличието на красота в човека пред теб, не можеш да му наредиш въпреки всички логични причини, като семейно положение, думите на хората, разни видове материални интереси за кого да пулсира в по-учестен такт.
Красотата не е достатъчна- тя често помага за толкова много неща, но от сълзи не може да те спаси(колко често и красивити плачат от болка и самота), не може да накара точно онзи който обичаме да сънува нашия(вашия) красив лик-вместо онзи на грозната жена, неразбираемо защо увладяла чувствата на грешника.
Красотата.......еххххх.......както се казва в математиката е "НЕОБХОДИМО, НО НЕДОСТАТЪЧНО УСЛОВИЕ"

П.П. Самият факт, че дори аз съм срещала любов в погледа на хора (колкото и да не ми се е вярвало в онзи миг) преминавали километри, само за да са до мен Звяра няколко часа, не за цял живот стига за доказване на моята теорема.

петък, 13 ноември 2009 г.

Рисунки на жени с думи....продължение на друга тема

Рисунки на жени с думи ....продължение на друга тема

Една жена, с поглед гневен се взираше във фигурата там...Там, седящата пред компютъра любим, а вече малък час е - 4 сутринта. Тя легна си отдавна, за малко прави се че спи, навярно после даже дремна, сега отиде за вода, а той отново по клавиатурата "кълве" си и се надява да се шмугне под юргана когато тя наистина с Орфей е "отлетяла".Така минаваха се дни, но те са идеалното семейство, за пример сочено в махалата, наричат се с нежни имена пред публиката от приятели, комшии и роднини, купуваха си дребни или не съвсем подаръчета в знак на уважение и обич .....до онзи миг в който свалят се маски и останат пак сами в мрака.Дали проблем е туй.....не, не не вярвам. Е, да и любовница си имаше преди време горкия компютърен фен, но тя прости му, каза си какво пък просто лека е и липсвала съм му навярно. Лека е, дори било е грешка....е да де нищо че грешката повторила се многократно, наместо да си хване някоя случайна, грешка е-макар че той с нея правил неща които така и не бил дал в годините за миг дори на любимата съпруга, грешка е, макар и многократно да не успял да спре таз връзка, но ето тя намерила си цака, манипулирала го, купила, заплашила.....и той е тук, тя уверена в любовта му напред вървят и много се обичат


Една жена (на друго място и в друго време) събуди се от детски плач, детето й с температура, май нещо зъбките го мъчат. Веднага вдигна телефона, обади се на таткото който отдавна не живееше при тях и никак си не правеха труда те да играят любящо се семейство пред народа. Преди клавиша с червената слушалка да натисне, на прага там, стоеше татко който чакаше да заведат на лекар детето им (двигателя на бедната колица работеше и чакаше ги долу с равномерно пърпорене).Завърнаха се те след час, понеже тя била изморена, притеснена, уплашена той там остана-да се погрижи и за двамата в мрака. А утре....ами утре таз нещастна майка за себе си или пък за детето дори да нямат нужда, таткото ще мине да ги нагледа и от каквото имат нужда да им подсигури.


Една жена, обърна се в леглото и ръката й върху съпругът й нежно се отпусна. В съня си двата усетиха тоз допир, той се обърна леко и на сън целуна я бързо, а тя притисна го към себе си с нежната прегръдка. На сутринта, един от двама закуска май направи, тя се гримира, той си тегли контра и бързичко към работата я откара, за да не закъснее той сега пък. Към обед чуха се, за вечерта какво ще си приготвят за вечеря уж да се разберат, но не....просто искаше всеки гласът любим поне за миг да чуе.

четвъртък, 12 ноември 2009 г.

КАКВО Е ДА СИ ТАТКО-ПАРОДИЯ ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НЕЩО МНОГО ТЪЖНО И КРАСИВО ПУСНАТО В POZITIVNOTO.INFO

КАКВО Е ДА СИ ТАТКО-ПАРОДИЯ ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НЕЩО МНОГО ТЪЖНО И КРАСИВО ПУСНАТО В POZITIVNOTO.INFO


Ти - си на 1 година...
-плачеш по цели нощи и не оставяш никой в къщата да поспи...
Той- се зави през глава и на другата вечер остана да спи при майка си, защото го чакаше тежък ден в службата ...
~ . ~ . ~
Ти - си на 2 години...
- побягваш всеки път от стаята, щом някой те повика(вече стоиш здраво на краката си)...
Той - всеки уикенд бяга да порита малко фудбол с момчетата от квартала, защото в къщи е лудница и ТЯ ще го кара да те пази

~ . ~ . ~

Ти - си на 3 години...
- тайно изсипваш под масата онова, което е в чинията ти...
Той - те води преди вечеря в "Макдоналдс"(е, какво манджата на мама, дето била здравословна и утре ще е в хладилника)

~ . ~ . ~

Ти - си на 4 години...
- оцвети и надраска всичките стени вкъщи...
Той - обеща да направи тази година вече наистина ремонт-само мир да е в къщи и да не се карат на детето.....
(и тази година-като в онзи виц:
- Ходи ми се и тази година в Париж
- Но ти никога не си бил в Париж
- Ами така де, за това и тази година ми се ходи-така беше и миналата година като не стигнах до Париж)

~ . ~ . ~
Ти - си на 5 години...
- нагази още в първата локва, която ти попадна и се омаза целия с кал,въпреки че бе облечен с най-новите си дрехи...
Той - с гордост каза: "е това е моя син!" и те заведе в "КОКОЛАНДИЯ" , за да поиграеш на Тарзан

~ . ~ . ~

Ти - си на 6 години...
- плачеш и крещиш всеки път, когато трябва да отидеш на училище: “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...
Той - никога не те води, но единствения път, когато това се наложи, каза че ако не спреш, няма да те прибере никой от училище и ти занемя

~ . ~ . ~

Ти - си на 7 години...
- счупи прозореца на съседите с новата си топка
Той - те заведе в неделя да ритате с момчетата от квартала, за да хабиш там излишната си енергия

~ . ~ . ~

Ти - си на 9 години...
- записан си на уроци по английски, а така не ти се учи
Той - ти пише домашните, но винаги с повече грешки от колкото ти би допуснал.Така не хаби време да ти обяснява.


~ . ~ . ~

Ти - си на 10 години...
- всеки път когато трябва да отидеш на уроци, го молиш той да те заведе
Той - е на работа до късно.

~ . ~ . ~

Ти - си на 11 години...
- искаш да заведеш приятелка на кино
Той - дойде с вас и седна по средата, за да може да ви коментира по-добре филма
~ . ~ . ~

Ти - си на 12 години...
- забранено ти е да гледаш вредни ТВ предавания
Той - прави всичко възможно да ги гледаш

~ . ~ . ~

Ти - си на 15 години...
- изпратиха те през ваканцията на летен лагер в чужбина...
Той - отвори бутилка шампанско на аерогарата (като в серия на "Семейство Симпсън")
~ . ~ . ~

Ти - си на 17 години...
- отиде на купон с гаджето извън града и не се обади, макар да се прибра на другия ден по обяд
Той - ти се разсърди, че не го взе с вас-щеше да ви забавлява.


~ . ~ . ~

Ти - си на 19 години...
- вече си колежанин
Той - все ти разказва, колко ви е лесен живота на младежите сега, а той на времето...

~ . ~ . ~
Ти - си на 21 години...
- вече имаш свой професионален живот и градиш кариера
Той - всеки път, когато го помолиш за съвет или насока е много зает, а на семейните сбирки, все разказва колко ти е полезен и час по час те напътства в кариерата

~ . ~ . ~

Ти - си на 22 години...
- дипломираш се и то с отличие
Той - през цялото време на тържеството, разказваше как едвам е издържал до края, колко скъпо бе образованието ти и как макар да си отличник дължиш всичко на неговата банкова сметка, изтъняла в последните години


~ . ~ . ~

Ти - си на 24 години...
- запознаваш ги с приятелката си, с която излизаш от година
Той - през цялото време иска да привлече вниманието й, като разказва детските ти истории, естествено от онези, който сам ти не желаеш да помниш

~ . ~ . ~

Ти - си на 25 години...
- вече си семеен
Той - смята, че си избързал и е имало толкова много неща за правене от вас двамата, които, ако не се бе оженил.......

~ . ~ . ~

Ти - си на 30 години...
- вече стана родител
Той - иска да излизате по-често, защото ти така бързо излетя от семейното гнездо, а имахте да довършвате толкова много неща. Ако не, поне той да се грижи за внука, докъто вие работите, като компенсация, за отнетото му време с теб.

~ . ~ . ~

Ти - си на 40 години...
- обади му се за рождения ден
Той - ти е сърдит, защото така и така ще се видите утре, защо сега му звъниш, докъто е с момчетата от квартала

~ . ~ . ~

Ти - си на 50 години...
- притеснен си за здравето му, вече не е първа младост
Той - иска да спреш да го приемаш като малко дете и очаква от теб, само да излезете заедно на по бира, да посваляте мацки

~ . ~ . ~

И един ден ТОЙ... идва при ТЕБ...и те кани на бар, за ергенското си парти.В този миг всичко, което до тогава ти се е искало да направиш за него, но не си намерил време или начин да го сториш, изведнъж има шанс да се случи.......но си канен на вечеря в децата, които искат да ти споделят нещо много радостно. А купона с татко......
Но ТОЙ е още на линия, за да чуе отговора ти за купона-е какво пък, ергенското парти е веднъж в живота (през 30 години).

П.П. ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НЕВОЛНА И СЛУЧАЙНА. ТОВА БЕ САМО ШЕГА, КОЯТО НАПИСАХ СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА МОЯ СИН, НО НЕ ОПИСВАХМЕ ХОРА ОТ ЖИВОТА НИ ИЛИ ОТ ЗАОБИКАЛЯЩАТА НИ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

сряда, 11 ноември 2009 г.

Писмото което никога няма да получиш

Писмо за сбогом, няма да ти пиша. От писмо с обяснения невярвам някой нужда тук да има. Просто пътищата се пресякаха преди година, а днес отново се разделят. Какво пък толкоз, случва се нали.
Когато срещнах те, ти всичко знаеше за мен-живота ми прочете като в книга от детството до мислите от дните ми последни.
Навярно съм какъвто са ме обрисували пред теб-недъгав в леглото, мърляч, егоист, саможив....ами не помниш ли написах ти че просто ГАД съм.
Отреках се от думите си казани преди часове, излъгах те за сетен път че липсваш ми, че те обичам, че още нашите мечти мечтая, а миг по- късно се свих в черупката бронирана и (както също казали ти бяха) доказах ти че съм страхливец и отиграх пред всички колко си нищожна, как съжалявам за всеки миг с теб, че бе като магия, но разгеле отърва има. Нареках те с имена най-разни, такива дето никога не съм използвал в живота си за другиго, но ти разбираш, трябваше аз да докажа и разкаяние и туй че мостовето до последни сривам и нивга аз назад не ще погледна. Всички знаеха че съм страхливец и знаеха че нивга няма да се върна. Сега живота е като преди, живота ми е подреден и уверени са хората край мен че искам аз да те забравя, защото ти си просто грешка в живота ми-и то каква. Нивга,никому не ща аз кажа, как липсват ми целувкита, как втората любов на тез години не ще забравя аз до сетен дъх, как вечно ще целувам друга, а мислено ще търся теб, ръката й когато аз погаля, ще търся твоето докосване, косите й когато аз подуша, онзи дъх на твоите коси ще търся, щура главо. Е ,ето стана туй което ти сама предричаше и даже сбогом няма да ти кажа. Обичах ли те както казах преди миг, мечтая ли те, търся в душата???Това е моята душа и никой тук след тебе няма аз да пусна, защото както казваше сама най-страшно е да видя мислите ти от тях боя се аз.Щастливи и спокойни ще са хората край мен, ще считат че съм аз страхливец ала пука ли му тук на някой щом всичко ще е в релси и влакът пак по разписание и в правилна посока ще пътува
Живей в реалния живот, за мене даже не си спомняй. Пътят ми напред е-теб те няма там (нали и други ти го обясниха) .
Да, факт е, че от никое свое обещание и своя дума ти до последно не отстъпи, но аз пак теб изкарах те виновна, дори за моите обещания и мечти.
Да, зная казваше ми:"твърде грешна съм, за да нося и чужди грехове", ала сега аз даже избор не ти давам и даже сбогом не ти казвам. Било, каквото е било. Ще бъде, както аз реших-нали това все искаше от мен(кат мъж аз да решавам). Е ето избора ми, а чувства...ха ха ха. Е хайде, бързам, имам нов театър да играя, тук отдавна завеса падна и на бис не ме ти призовавай. Аз гад ли съм, страхливец, добър актьор или....това за тебе не вярвам да е от значение.