сряда, 11 ноември 2009 г.

Писмото което никога няма да получиш

Писмо за сбогом, няма да ти пиша. От писмо с обяснения невярвам някой нужда тук да има. Просто пътищата се пресякаха преди година, а днес отново се разделят. Какво пък толкоз, случва се нали.
Когато срещнах те, ти всичко знаеше за мен-живота ми прочете като в книга от детството до мислите от дните ми последни.
Навярно съм какъвто са ме обрисували пред теб-недъгав в леглото, мърляч, егоист, саможив....ами не помниш ли написах ти че просто ГАД съм.
Отреках се от думите си казани преди часове, излъгах те за сетен път че липсваш ми, че те обичам, че още нашите мечти мечтая, а миг по- късно се свих в черупката бронирана и (както също казали ти бяха) доказах ти че съм страхливец и отиграх пред всички колко си нищожна, как съжалявам за всеки миг с теб, че бе като магия, но разгеле отърва има. Нареках те с имена най-разни, такива дето никога не съм използвал в живота си за другиго, но ти разбираш, трябваше аз да докажа и разкаяние и туй че мостовето до последни сривам и нивга аз назад не ще погледна. Всички знаеха че съм страхливец и знаеха че нивга няма да се върна. Сега живота е като преди, живота ми е подреден и уверени са хората край мен че искам аз да те забравя, защото ти си просто грешка в живота ми-и то каква. Нивга,никому не ща аз кажа, как липсват ми целувкита, как втората любов на тез години не ще забравя аз до сетен дъх, как вечно ще целувам друга, а мислено ще търся теб, ръката й когато аз погаля, ще търся твоето докосване, косите й когато аз подуша, онзи дъх на твоите коси ще търся, щура главо. Е ,ето стана туй което ти сама предричаше и даже сбогом няма да ти кажа. Обичах ли те както казах преди миг, мечтая ли те, търся в душата???Това е моята душа и никой тук след тебе няма аз да пусна, защото както казваше сама най-страшно е да видя мислите ти от тях боя се аз.Щастливи и спокойни ще са хората край мен, ще считат че съм аз страхливец ала пука ли му тук на някой щом всичко ще е в релси и влакът пак по разписание и в правилна посока ще пътува
Живей в реалния живот, за мене даже не си спомняй. Пътят ми напред е-теб те няма там (нали и други ти го обясниха) .
Да, факт е, че от никое свое обещание и своя дума ти до последно не отстъпи, но аз пак теб изкарах те виновна, дори за моите обещания и мечти.
Да, зная казваше ми:"твърде грешна съм, за да нося и чужди грехове", ала сега аз даже избор не ти давам и даже сбогом не ти казвам. Било, каквото е било. Ще бъде, както аз реших-нали това все искаше от мен(кат мъж аз да решавам). Е ето избора ми, а чувства...ха ха ха. Е хайде, бързам, имам нов театър да играя, тук отдавна завеса падна и на бис не ме ти призовавай. Аз гад ли съм, страхливец, добър актьор или....това за тебе не вярвам да е от значение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар