събота, 21 ноември 2009 г.

Нещо преживяно.....нещо съпреживяно, нещо което

Нещо преживяно.....нещо съпреживяно, нещо което
Искам...

Ти все повтаряше "Обичам те", аз отговарях с безмълвна усмивка.
Ти все се ядосваше на моето недоверие, аз исках времето да покаже.
Ти все се кълнеше, че живато е пред нас и само още малко време е нужно мечтите НИ да се сбъднат.
Аз се усмихвах, понякога дори казвах, че времето ще покаже.
Ето мина се време......времето ни показа.
Усмихвам се.........времето което искаше ти да мине, мина.
Ти се кле в най-мили неща, че с мен ще си до сетния дъх.
Аз те молех, само да бъдеш човек и напразни надежди да не ми даваш.
Ето мина се време.....клетвите станаха мое проклятие.
Сега не казваш обичам те, сега не чуваш и мен, ето защо мога да кажа:
ОБИЧАМ ТЕ......ти знаеш това, нали?!
Обичам те, но времето ми показа, че човек може да обича и с болка, и сам, и предаден.
Не си ми нужен до мен , за да продължа да обичам.
Не са ми нужни лъжи за да продължа да обичам.
Не ми трябват дори измамни ласки, за да обичам.
Обичам спомена, обичам лъжите ти, обичам всеки минал миг от това време, което искаше да мине.
И ето мина.....аз съм пак тук, аз пак обичам, аз съм пак себе си.
Не предадох ни себе си, ни нашите мечти, не предадох сърцето си, не предадох любовта.
Това което не ни убива ни прави по-силни......сега съм непобедима.
Няма лъжа която не чух, няма мечта която не вярвах, че ще е утре...но днес е утре, утре-то от твоята приказка днес просто гори.
Не съжалявам за нищо което се случи, не се отричам от никоя моя дума и ласка.
Бях тук, тук съм и тук ще остана-в света, в които ти нямаш място, защото той е истински дори с болките в него.
Нямаш място, където има истини.....те те убиват, нали щурчо мили.
Като щурец шепнеше в ухото ми приказки, които не се родиха в реалността.
Като щурец щурав, аз все молех за истина...ето я тук е и тя сега.
Истината боли-мен, защото виждам че всичко е било лъжа, теб, защото ти не можеш да плуваш в бистри води......искаш блато с приказни жаби, които и да целунеш няма да станат принцеси. Искаш да живееш до сетния дъх в лъжа....не се усмихвай, не казвай че не си лъжец....мен или нея, себе си или душата си ти излъга и ако има у теб и капчица човечност тя няма да ти позволи да заспиваш спокоен, ще те яде и ще помниш и ти всеки миг от тази "любов" която предаде.Аз не крия, аз също не заспивам преди да е съмнало......да боли, да помня лъжите ти и макар да казват хората забрави, аз няма да позволя да забравя тези лъжи и пак да позволя друг да ми причини това. Нямам нужда от теб, за да продължа да обичам......живота си да обичам, моя свиден живот пълен с истини и болки, пълен с любов и лъжи....ала чужди.

3 коментара:

  1. Деси,до болка познато и изстрадано...благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  2. и сега, какво? Всеки да напише продължение :)
    Деси, много съм мислила по въпроса, но вече съм сигурна - милиони пъти е по-добре да обичаш, отколкото само да бъдеш обичан (ако не може и двете, пък аз ти пожелавам и двете)

    ОтговорИзтриване
  3. който не може да обича себе си,навярно не може да обича и другите. Вярвам обаче, че като простя, като продължа и запазя доброто в мен, аз пак оставам вярна на себе си, а това за мен е важно.........а гадът(както сам се нарече) нека сам си прости и не аз го или ще го съдя.....казват имало кой(дори да сме неверници)

    ОтговорИзтриване