четвъртък, 26 ноември 2009 г.

Слънчице мое

Не крия (не искам и не мога) най-голямото богатство в моя живот е моето малко момченце.....

Ха ха не , той вече съвсем не е малък, но кое дете не е ДЕТЕТО на мама, дори на 50?!

В желанието си да предпазим нашите малки ангелчета, дали често не ги нараняваме, обаче си мисля,затова реших да го направя пишейки, защото това става по-бавно и така често хора мислели по-добре.

Замислих се дали когато все съм заета за да му подсигуря нещо материално не ограбвам и двама ни(той расте, мен ме няма, но има онова от което има нужда........или поне според силите ми). Дали материалното в този живот, ще компенсира отсъствието ми край него, сега.......утре......утре него няма да го има зает с набавянето на тези материални блага сам.

Имаме си правила с него-отказват се неща, но само ако имам обяснение за тях; нямаме право да коментираме хора от живато ни (баща, баба, дядо,....) негативно в моменти, когато парата вече излиза като от чайник със завряла вода от главите ни, защото ако днес позволим да бъде обиден човек от живота ни, рискуваме да бъде накърнен неговия авторитет....уви, утре той може да изпадне в подобно състояние на духа и тогава.....тогава нашите ангелчета се сдобиват с рогца, могат да използват нашите слабости и сами да ги подведем да ни манипулират със същата тази проявена пред тях наша слабост; винаги се говори с малкото човече(независимо дали то е на 10 или 30 като с човек който има сиво вещество в малката си рошава главица......така вярвам то се учи от 10 годишно как да използва веществото което не му е само за баланс и на 30).

Моето малко ангелче......то е най-важното същество в моя живот, то е моят джакпот от живота, то е и ще остане най-важното нещо в него, но ако искам утре то да уважава мен, трябва да му покажа как да прави това. Трябва да знае как се изпитват и показват тези чувства, трябва да не допускам то да се замесва в нашите отношения с другите роднини и нашите отношения(когато не са гладки) никога не бива да стават повод то да се превръща в изкупителна жертва, маша или решение на проблем.

Нищо , което в основата си започва с "Заради детето" а е мой проблем или мое решение не вярвам , че във времето ще донесе нещо добро именно дори на МОЕТО СЛЪНЧИЦЕ.

Вярвам, че детето има свой път и когато правя нещо за да не страда днес, трябва да съм убедена, че и утре няма да страда от това ми решение (визирам бракове, в които има скандали но заради децата......не не, ние също сме били деца, не исках да живея в кавги, за да имам здраво семейство в което да живея-радвам се че имах един родител, но 100% до мен).

Вярвах, че родителя трябва дори ако е сам да живее за себе си, защото утре аз щях да имам моето семейство и не исках родителя ми да страда, защото аз днес съм била егоист.......е това утре от тогава е днес. Знам че тогава съм постъпила правилно към родителите си, като не съм взимала отношение в техните отношения и съм ги приемала каквито са, благодаря на детето ми за разбирането му и дано и аз утре не съм негова тежест, както днес то не е мой товар, а напротив моя пътеводна светлина от мига, в който усетих първите признаци на зараждащия се живот в мен.

Обичам те слънчице мое, дано колкото и лош родител да съм днес ти останеш все такова прекрасно създание каквото си днес.........мдааааааа не случило с майка.


Няма коментари:

Публикуване на коментар