вторник, 1 декември 2009 г.

Неканена гостенка


Какво очакваш тука да откриеш?
Защо неканена надничаш като шпионин в моята душа?
Това е моят дом, приятели тук сбирам, когато искат да четат за моите чувства, мисли или лудости най-разни.Защо неканена и груба, нахлуваш ти в моя свят, нали доволна си, нали спечели, нали получи ти в живота туй коет жела?
Какво очакваш тука да откриеш?
Душата ми, сърцето или може би със страх ти проверяваш, дали не ще ти кажа аз за нас?
Не, недей да губиш време. Живота кратък е ти и тъй сама го пропиля, когато искаше, отворих ти вратата, ти с грубост и обиди ми се отплати. Сега повярвай...леко смешна ставаш, да дебнеш в мрака моят дом дали в сълзи съм аз обляна или пък съм огряна от любовта.
Ти знаеш......даже да отричаш, обичаме се, но любовта не значи нищо,(ти доказа че можеш и без нея да вървиш).
Е щом неканена и тъй, отново идваш.......ами заповядай!
Тихо приседни, кафе ще ти предложа (с щипка обич...уви от нашата остана само, навярно тя ще ти горчи), постой, погледай, яд и злоба сбирай, а после с ярост върху ми я излей като пумия(свикнах, даже страх да искаш да изпитам....смешна си, за жалост не разбра)Заплашваш ти и......ха това не е ли пяна, което се белее върху красивите ти устни нивга не целувани с любов, онез очи, които също инак са красиви, сега нима зловещо изкривила си...ха ха......и бръчки нови имаш, но не на щастие са признак те.
Не ме заплашвай и пръст недей размахва,нима за толкоз време нищо не разбра.
На просяка, не можеш да отнемеш ти имане(той го няма), на скитника бездомен- покрива не ще отвееш.
На голата душа останала с любовта си само....нея ли ти искаш да изкорениш?
Ето това е, тука и да дебнеш, ни спомена в мен за него, ни мен от неговия сън, ни любовта ни ще отнемеш, ни блясъка, ни нашите мечти.
Ти биеше се в гърдите, силна , смела, можеща се мислеше че си......не споря, навярно вярваше си го.Ти искаше го за трофей, ти искаше с инат и тропот да победиш....ами имаш туй което пожела. Сега вземи се спри.Не търся нищо(всичко имам), не моля.....нямам за какво, не се боя-тук вече нямаш ти какво да сринеш,ала и помощ ти от мен недей дири.
Сама това което ти поиска взе си, сега щом още тука обикаляш нали се сещаш, сама ми казваш че си знаеш че съм права и сама признаваш че често победителя в такава битка е най-загубил.
Живота кратък е, защо ти не разбра?
Защо не му дадеш, онуй на коет ми завидя и отне.....
Нима не ще си по-щастлива, вместо на прага ми и под прозореца ми да осъмваш, в прегръдката му ти да заспиваш, нима наместо мен да хулиш, ти начин не намираш да му кажеш мили думи, нима ти искаше го за да си направите и двама ад в живота.........е той ваш си е, ала не слушай-просто втора серия в киното не се предлага.Защо ти бяха тез инати, щом даже ти не можеш днес да се зарадваш, защо ти бяха тез обиди, щом ти и днес не си щастлива, защо война такава страшна води......щом онзи край, за теб ще е начало на нещо страшно.Не ти завиждам, ти бъди щастлива и него ако можеш направи го, но чуй ме най-накрая спри се и разбери, че с него щастие не ще ти имаш, докъто тука ти се свираш вместо......абе простичко бъди щастлива.
П.П. Всяка прилика с действителни лица и събития е неволна и случайна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар