събота, 5 декември 2009 г.

ВНИМАВАЙ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ

Няма човек, който да не е мечтал, няма човек без планове и желания, независимо колко смешни са те понякога или безсмислени, според околните например.

Уви, случва се понякога, когато стигнеме върха (постигнеме желана цел), да разберем, че всъщност усилията вложени от нас, съвсем не са си стрували.

Нима на никой, тук четящ не се е случвало да има своя "битка", да не заспива до зори, да прави разни "чудеса от храброст" и в миг един, когато стигне до надписа "ФИНАЛ" да се запита:"А струваше ли си, това?"

Когато имаш ти това, което дълго си бленувал и въпреки "победата", в тебе нещо пак човърка и терзае те по пътя, когато то не спира да те кара незадоволен, когато още ровиш в минали неща, наместо да се радваш на своята сполука, тогава мислиш ли си ти за разните неща изпуснати по пътя.Нима не си минавал през това, да се запиташ "Ами, ако бях постъпил/а инак...".

Дали победата над другите неща и хора си струват, щом в тебе загубата се усеща. Нима си струва в тоз живот, тъй кратък да бориш разни там неща, наместо да се радваш на това което имаш.

Не, не далеч съм аз от мисълта, че хората не бива планове да правят и своите мечти да сбъдват, но щом нещата стават с толкоз труд, дали за нас са те предназначени; дали щом чувстваме се незадоволени от постигнатото с толкоз труд и жертви , наместо като победители с трофея свой да се гордеем си е струвало.........не знам.

В живота има мото (чула съм го нявга , нейде аз)- "Не се присмивай на онзи правещ стъпка-две назад, защото може той да се засилва всъщност".Не мисля, че когато кажа:"исках, ала няма да се боря" всъщност се признавам аз за победена,защото в живота си видях тъй много победители с корони от трънаци.Те често будят се в ноща, облени в пот, облечени са само в страхове, те носят своята победа в силните ръце, ала у тях и страх и ярост има, защото рано или късно истината очите им избожда и те разбират простички неща, че в тоз живот не всичко дето имаме е наше, че туй което с толкова борба постигаме, навярно просто не е наше щом иска толкова усилия за да го задържим, щом победата не носи успокоение и мир поне душевен, навярно загуба е тя....не знам.

Но знам едно, животът толкова е кратък, за да мога да си позволя, да се откажа аз от разни там неща, които бих постигнала навярно само от инат и даже те у мен да продължат да глождят, победа чувствам че постигнала съм , защото УТРЕ пак ще има, защото туй което е за мен, така и рано или късно ще го имам(дори не тук и не сега, дори и да е не когато още искам), но нощите спокойни ми са знай и аз на "ТИ" съм с живота свой и със себе си дори.

Аз имам своите мечти, надежди и борби, но след разбор мога спокойно да призная, че имам зад гърба си загуби в очите на наблюдател заблуден, които в мен носят чувство на задоволство от победите над мен самата. А битката в самите нас , повярвай най-е трудна .

Когато бориме се за прости материални там блага, когато търсиме си доказателство за професионализъм.......бива, ала когато нашата борба, касае други хора, все мисля си за друго мото "пусни го, ако само при теб се ВЪРНЕ- твое е, а инак, ами не е то било, не бива за него ти да съжаляваш".

Е в крайна сметка, всеки сам решава си в живота и само черно - бели краски няма. Във всяко зло си има зрънце и добро, във всяко грозно-нещо мъничко там красиво. Идеалните неща не са за тоз живот, преценките сами си правим.

П.П.

-Внимавай какво си пожелаваш;

- преценявай дали когато печелиш всъщност не губиш прекалено много от себе си и от краткото си време, което имаш тук и сега;

- живей така, сякаш утре е последния ден и решавай кръстословици....там често питат що е то БЕЗСМИСЛЕНО УПОРСТВО

6 коментара:

  1. Деси, и аз съм имал битки и разочарования. Накрая установяваш,че резултата не е толкова важен. важна е борбата. Тя е живот.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, тя ни кара да се чувстваме живи. Живота е борба, но ако е само от инат. Не знам наистина - имала съм такива битки, просто да направя нещо и още по пътя до реализирането осъзнавам че това не е онова което ще ме накара да се чувствам удовлетворена, но на да го направя, понеже и така съм го започнала.....и накрая, какво?Борба с онова, което си постигнал, за да се научиш да го приемаш и да те радва, понеже така или иначе си хвърлил толкова усилия да го постигнеш

    ОтговорИзтриване
  3. А не:) Аз просто продължавам напред.Имам толкова загуби,че ако тръгна да съжалявам няма да ми стигне остатъкът от живота:(

    ОтговорИзтриване
  4. така е. Вредно е съжалението за минали неща, които не можем да променим-времето не се връща назад, но можеме да се поучим, можеме да живеем в бъдещето си в УТРЕ-то без да допускаме същите грешки и не вреди да кажем сбърках и да сменим посоката, когато сме сбъркали, вместо да продължаваме напред...с рога в стената и пак да съжаляваме защо ли го правиме. Просто в някои жаждата да са победители и прави ги заслепява и им пречи да постъпят за себе си правилно. Самозалъгват се колко са щастливи в победата си а сърцата и душите им кървяят

    ОтговорИзтриване
  5. В живота няма дубъл. Гледай филма такъв, какъвто ти се случва. Не, че не трябва да се полагат усилия за постигане на набелязаните цели или мечти, но когато претърпим крушение/неуспех, трябва да спрем за миг, да стъпим здраво на земята и да преценим реална ли е била нашата мечта?! Крушението възприемаме като пореден удар в носа, ядосваме се миг-два най-вече на себе си/дотолкова, доколкото реализацията на нашия план е зависела само от нас и .... веднага съставяме поне 4 варианта за излизане от кризата или си поставяме нова цел. Четири варианта, за да има поне един, който да е реализуем. Трябва да се борим - просто това е живота.Височини и падения, горе-долу ....Колело, което се върти, не винаги според нашето желание и често против усилията ни. Най-важното е да не се уморяваме, да не се предаваме, да забравяме бързо неприятностите и неуспехите, да не виним за тях околните и да гледаме само напред."Грандиозните" за нас победи може да са смешни за много хора, но те са наши постижения. Това е начин да се доказваме на себе си, да разберем какво можем или не, кога сме прави или не ... и не чакайте адмирации, подкрепа и признание, особено, ако си паднал. Не се страхувай да поемеш ръката, която ти е подадена за помощ, но бързо я пусни, ако не ти се стори достатъчно "топла". Всеки си води своята борба, всеки върви сам по пътя си. Неуспехите са нашите корективи и всичко зависи от нас - как ще ги възприемем, осмислим и преодолеем.

    ОтговорИзтриване
  6. ФАКТИ!!!Живота е колело, една крива, която се извисява или пада(понякога ни се струва, че много повече е слизането надолу, но...винаги има и изкачване);всеки има свой път и е хубаво ако имаш приятелска ръка в нужда, но никога не бива тя да се превръща в патерица, защото когато я загубиш ще си паднал още по-ниско; никога не бива да спира тази борба(колкото и да ни уморява), защото именно това ни прави живи. В противен случай, просто трябва да легнеме и да изчакаме края!

    ОтговорИзтриване