петък, 11 декември 2009 г.

ТИХА ДУША

тихо свряна в миша дупка
там в ъгъла се свила
кротко тя сълзи си рони
и оплаква си съдбата

тихо-вече даже тя не стене
там далеч от погледите чужди
кротко кат раненото добиче
стичат й са простичко сълзите

вече тя дори не съди
не кълне и не проклина
казват-туй е писано за тебе
е добре ще го живее


туй коет за таз съдба се пише
в голямата житейска книга
то на друг не ще се случи
кръст е нейн-ще си го носи

тя душата тихо страда
тя и в радост тиха беше
просто слагаше главата
върху рамото любимо


тук сега е без надежда
тук сама е, но така и предпочита
нивга никой не е редно
мъката й да разбира


тя в компания сияе
смее се и се шегува
тя на никого не ще покаже
с колко болка е зарита


тук самичка, в мрака скрита
тя пред себе си едничка
ще признае че боли я
ще признае че обича


нивга вече в нея никой
няма да надниква даже
тя като матрьошката голяма
ще затвори малките си тайни

Няма коментари:

Публикуване на коментар