понеделник, 14 декември 2009 г.

ВЕЧЕ ПРЕКАЛИХТЕ


Какво си въобразявате, как си позволявате, на какви се правите, срама у вазе нямате ли...
Кой ти дава право човече, да да, на тебе го пиша, чети ме внимателно, щот както казваха в един филм "Няма да повтарям". Ти нещо много на сериозно си се взел/а, на какво прилича това твоето безочие........айде стига вече.
Да бе..да и аз четах, слушах, гледам вярно-снега ни изненада, коледа наближава, време за чудеса било, правело се само добро.......айде стига клишета. Да ма прощаваш, ама как пък така всяка година все е едно.
Цяла години, даже не само тази, толкоз години назад все зло в нас се събира, само болка, злоба,предателства, изневери, простотии, кариеризъм, клюки, обиди и .....хоп, коледа е нека бъдем добри.
Знаеш ли, истината е друга. Доброто съвсем не е загинало, съвсем не е изчезнало и даже не е само за празници. Знаеш ли - ако избършеш очите си(някак трудно се вижда през сълзите) и ги отвориш широко, пред теб ти ще видиш, поне едно добро създание с блага усмивка просто така сякаш небрежно поздравяващо те.....
Там в храстите сега ще изскочи......нееее, не кучето дет не прибраха в кучкарника.....Човек ще изскочи, Човек с главна буква, Човек дет просто ще се усмихне и блага дума за тебе ще има. Нещо простичко, нещо дори сякаш клиширано, нещо в стил"Усмихни се, аз се радвам че те има, благодаря на съдбата че с тебе ме срещна...." или знам ли, но знам тези странни Човечета, тук са сред нас са и признай си-сложи си ръка на сърцето и кажи си: мдааааа просто думи.
Думи са, дупка не правят, но нима твоето свито от рани сърце не трепна дори мъничко?! Нима в него ти не усети нещо приятно, нещо топличко, нещо отдавна забравено.
Знаеш ли, това е Човек; той в себе си също носи и рани и радости, не е ангел пратен само за празници. Знаеш ли, много малко е нужно да кажеш това, а ти нали видя....мило ти стана, а на него то нищо не струваше.
Той май дори щастие в себе си усети, не го ограби като дари ти малка искрица човечност и доброта.Не, даже подаръка не е за теб.....той с него го взе. Подаръка че е бил просто човек, че те накара през сълзи да се усмихнеш и да повярваш в своето УТРЕ...

П.П. Всяка прилика с действителни лица и събития е даже умишлена и съвсем не случайна.
Моля простете поредния опит за мислене, пък чак и записване, но позволете ми и така се разписах, ако Вий изтърпяхте и даже прочетахте, нека мисли объркани аз да допиша.Та, моля те, не забравяй:
- Това което не ни убива ни прави по - силни;

- Не прави нещо "Заради", а "Въпреки";

- Бъди Човек, от това не боли;

- Не само по празници стават чудеса, а ако е така направи всеки свой ден празник-празник за човека пред(до, срещу,зад....) тебе;

- Няма идеални неща-дори ЗЛОТО не е такова. Във всяко лошо нещо което ти се случва, открий капката хубаво, което ще те направи и по-добър утре;

- Усмихвай се, вярвай че положителните мисли и очаквания....ами ще ти донесат добро, нещо хубаво. Твоя страх-той води нещото от което се страхуваш при тебе;

-Не чакай човечност и добро, ако си забравил що е то. Ако ти не знаеш, ако ти не можеш, ако вече е непознато и чуждо.....няма да го разпознаеш и в дребния жест на другиго към тебе;

- Живота е битка, живота е за силните, за смелите...да така е, но смелост е и сила да си добър в този именно свят;

има още много, но виждам, паметта ти се събуди.....спомни си нали, знаеш какво е Човек, приятел, Добро, Състрадание, Прошка, Живот......
Аз тук ще спра, отдавна трябваше, но само искам и на НЕГО да призная.....на онова с голямата буква , дето душа носи и помни и може

Хей, Човече, наистина ти благодаря че те има, наистина си важно за мене и за кой ли път разбрах че просто трябва да отвориме очи, доброто си е край нас, хубавите хора съществуват и никога не е късно да те изненада съдбата и да ни срещне с тях само да имаме очи за него



Няма коментари:

Публикуване на коментар