четвъртък, 28 януари 2010 г.

АКО НЯМА УТРЕ

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията,хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. "Купих й го,когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай.
" Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция.Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и ми каза:
"Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."
Няма да забравя тези думи.
Те промениха живота ми.
Днес чета повече от преди и чистя по -малко.
Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам вниманиена треволяците в градината.
Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работяпо-малко .
Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалнитеси чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимитеси парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват замен, изхвърлил съм ги от речника си.
Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, акознаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички досталекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.
Може би аз също бих се обадил на стари приятели , за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.
Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали,ако осъзнаех, че дните ми са преброени.
Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".
Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ".
Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко многоги обичам.
От сега нататък нищо няма да пропусна ! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват.
Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.

Ти също имаш много скъпи хора.




Ето още една истина: Нужни са месеци, понякога дори години, за да спечелиш доверието на единчовек и само 30 секунди, за да го разрушиш.

Казват, че е необходима минута, за да забележиш един човек, един час, зада го прецениш, един ден за да го заобичаш и цял живот, за да го забравиш.


video

П.П. това е тантра......от онези, които някой ти праща и ако не го препратиш щяло да се случи нещо лошо или нямало да се случи нещо хубаво, да но на мен много ми хареса защото от доста време се чудя дали аз и близките ми бихме живели точно така , точно този миг, ако знаеме че е последен. Замислих се (доколкото ми се отдава това) и реших да го споделя с тези , които биха го прочели .

петък, 8 януари 2010 г.

Приказка за Ръждивия влак

Имало едно време един влак (а защо пък влак? а защо не? В приказкитевсевъзможни неща имат душа). Той бил чисто нов. Пуфтял с мръсна газ порелсите, качвал и свалял хора по гарите, а когато имало красивипътнички и пилел колелата си в релсите така че да хвърчат искри! Понежебил бърз и никога не закъснявал на него се качвали някой път наистинамно-о-ого пътници.







Но на него не му тежало и продължавал с лекота да обикаля света и далети все едно е празен! Не щеш ли един хубав ден, на една слънчевагара, видял една невероятно красива пътничка, чакаща своя влак. Кактосе случва в сапунените филми, той се влюбил в нея от пръв поглед. (О,Ужас!!! Сега ще има още 1000 серии!) Чакал известно време с надеждата,че ще се качи на него. Но, не. Тя явно чакала някой друг влак. От тозиден нататък влакът с повод и без повод минавал през тази гара снадеждата поне да я зърне. Някой път му се усмихвало щастието, друг пътне. Минали години.. и един хубав ден тя отново била на гарата. Влакътбез да усети се застоял на релсата, наслаждавайки се на нейната красотаи с тайната надежда, че тя може и да размисли и да се качи на него. Итогава, тя се доближила и се развикала "Мърдай, че правиш задръстване,бе тенекия ръждясала!!! Кьорав влак не може да мине от тебе!" Влакът смъка и болка в двигателя тръгнал. Имал чувството, че пътниците састанали сто пъти по-тежки. С мъка закарал всички и се забил внай-забутаната гара на света. Вече не му се пътувало. Все по-рядкоизлизал да вози пътници, които му се стрували толкова тежки все едно саот олово. Още няколко пъти минал през нейната гара, като тръгвал бързо,че му било неудобно да стои там.Още веднъж я зърнал, а тя го стрелнала с такъв презрителен поглед, чему гръмнала охладителната ситема на двигателя. Засвистяла пара, коятозамъглила погледа му, но въпреки това тръгнал бързо оставяйки серелсите да го водят. Осъзнавал, че двигателя му скоро ще се стопи, ному било все едно. Оставил всички пътници по гарите им и се скрил в едназабравена глуха линия на една опустяла гара.Двигателя му угаснал и скоро станал по-студен от деветия кръг на ада.Той останал като замръзнал на тази забравена от хората и Бога ръждясаларелса. Минали години.. той още си бил там понеже служителите на БДЖ гимързяло да гледат а не ли да работят и решили да оставят природата ициганите да се погрижат за него. С годините иначе новия влак ръждясал,покрива му се продънил, прозорците му били изпочупени от вандали,циганите изкъртили и отнесли всичко от него, което можели да продадат.Следващите му обитатели - клошари, наркомани и пияници превърналивагоните му в смразяваща погледа гледка. Всичко било продънено,изтърбушено и потрошено, а мръсотията била невероятна - навсякъдебоклук, празни бутилки и спринцовки, а тук таме и се изхождали понужда! Но и те го напуснали, че такава разруха е непоносима дори затях. Дните минавали, а нашия влак продължавал да си стои там и даръждясва. Релсите обрасли с храсти и почти потънали в земята. Той вечене виждал светлината на Слънцето и не чувал песента на птичките отблизките дървета. Не се ядосвал дори когато цвъкали по него. Абе изобщобил сляп и глух за всичко случващо се наоколо. Просто чакал сбезразличие душата му да напусне изтърбушеното тяло и да се отправи къмвечните стоманени полета. (разбирай рая за влаковете, където релсите саправи и гладки, стоманата не ръждясва и нафтата и тока са безплатни)


В края на един есенен ден валял силен дъжд а на гарата дошло загубилосе момиче. Тя не успяла да влезе вътре, тъй като гарата била в ремонт исе заоглеждала къде да се скрие от дъжда. Тогава в полумрака видялатъмния силует на ръждивия влак. Той приличал по-скоро на влака-призрак,но тя с надежда за подслон се затичала към него. Като стигнала извикала "Е-е-е-й ти за къде си?"Никакъв отговор...Мацката не се отказвала лесно и пак се провикнала докато се напъвала да отвори една от вратите на първия вагон."Ехо-о-о, жив ли си?.. Хайде отговори ми де!" и продължавала да се опитва да отвори ръждясалата и изкривена врата.Влакът разбрал, че няма да се отърве толкова лесно от неканената си посетителка и тъжно изскърцал"Ж-жив съм, все още""А за къде си?""Така като ме гледаш мислиш ли, че съм за някъде. Какво искаш от мен?""Ще ме пуснеш ли поне да се кача на сухо?""Е, добре. Но да знаеш, че покрива ми тече и парното не работи" иотворил със скърцане вратата. Бил сигурен, че като погледне вътре тяведнага ще изскочи с писък от ужас и отвращение. Но не станало точнотака. Момичето не чакало втора покана и смело скочило във вагона. Вътребило тъмно и студено. Всичко наоколо изглеждало като замръзнала сценаот извратен филм на ужасите. Не нея не й направило впечатление, всеедно очаквала да види точно това и започнала до си търси сухо ипо-малко ветровито място. Влакът вече разбуден от дългогодишната си летаргия се зачудил"Бахмааму, на тая кво и стана? Що не изпищя? Сигурно се е гътнала отужас още на вратата.. и баш на най-първата врата се напъваше... ощемалко и на локомотива ще ми се качи"Междувременно момичето си намерило сухо място и се сгушило там. Катоповечето момичета, тя била приказлива и любопитна. Не успяла да симълчи повече от няколко минути и се захванала с влака."Ръждивия, ти май от доста време си заседнал тука. Що така? Не искаш ли да видиш света?""Ти още ли си жива??? Не се ли уплаши от вида ми""Жива съм и си намерих сухо местенце" похвалила се тя "А кое му е страшното? Прилича на квартирата на бившия ми"Говорили си известно време, като повече тя го заговаряла. Влакът вечесе възхищавал на нейното спокойствие и вяра, че каквото и да ставанещата ще се оправят. Дори в безизходната ситуация гласът и бил бодър ижизнерадостен. Не била загубила любопитството и приказливостта си. Всеедно била на някой друг, прекрасен свят. Тя самата била много красива,дори и мокра до костите си. Момичето било пълно с енергия и способно зазарази всеки с настроението си, дори и Ръждивия. Тя така кръстилавлака, понеже не му знаела името. Той нямал нищо против и дори билдоволен, че най-после си има име. Ръждивия започнал да има странноточувство, че на мястото на стария му стопен двигател се е появил чистонов, но не вярвал в чудеса и решил че така му се струва. А момичето,вярно на принципа че за да успееш, трябва да се опиташ взела даубеждава влака."Ръждив, защо не тръгнеш? Така ще се стоплим и двамата?""Не мога, двигателя ми изгоря отдавна.""От къде си толкова сигурен? Хайде включи го!"Влакът знаел, че няма никакъв смисъл да се спори с жена, пробвал, истанало чудото! Наистина, незнайно как, имал чисто нов двигател!Локомотива леко забръмчал, светнали лампите навсякъде и от печките въввагоните започнала за излиза топлина."Браво!!! Пич си!""Аз?!? Пич?" Влакът бил като халосан с ТИР! Нищо не разбирал, но мустанало приятно, че може да даде топлина и подслон на човешко съществов беда. А не било ли това най-важното и смисълът на неговотосъществуване?"Това как стана? Ти ли го направи?""Не знам, ти ще кажеш" казала тя и едва ли не сигурна, че скоро щепотеглят продължила "Сега ако вземеш и да тръгнеш, цена няма да имаш"Ръждивия нямал избор, знаел си, че няма да бъде оставен на спокойствиедокато не тръгне. Напънал се, чуло се само скърцане и нищо не станало.Той наистина заслужавал прякора си. Напънал се по-силно, чуло сестрахотно скърцане, целия се затресъл и помръднал на няколкосантиметра. Момичето го окуражавало "Давай, давай!!! Почти тръгна! Видяли че можеш!" Дал още малко газ! Целия се тресял и скърцалпроглушително. От всякъде се сипели ръжда, прах и мръсотия и почналмакар и съвсем бавно да се движи. На моменти като че щял да серазпадне, но заразен от характера на момичето искал да пробва. Нищо негубел. Или щял да се разпадне и да се отърве от мъките или да я закараи да може отново да се движи.Влакът се напънал с вички сили, изсвирил яко със свирката, кактовлаковете правят при тръгване и с яко скърцане и тракане започнал да седвижи по-бързо. Храсталаците по релсата се разтворили да му дадат път.Ръждата паднала от колелата му и той с лекота дръпнал напред кактонякога. "Яко-о-о! Супер си! Дай да те видим колко си бърз!"Ръждивия като упоен от забравеното усещане на високата скорост исвежият вятър, който брулел локомотива му пак се напънал с всички силии с мръсна газ полетял по релсата. Този път развил такава скорост, че иот Формула 1 биха му завидяли! Вече не скърцал чак толкова, но пъкмощно тракал и хлопал. От стените на вагоните му ръждата и мръсотиятавече падали на цели парчета. Под сипещите се отломки се показали чистии нови вагони. Ръждивия му под се издънил и цялата мръсотия трупана сгодини пропаднала. Само момичето не паднало. Дупката под краката й сезатворила с чисто нов излъскан под! Ръждивия без да усети бил станалкато нов, дори по-хубав от преди.


Когато пристигнали, влакът трудно повярвал, като видял отражението си влъскавите стъкла на гарата, а момичето скочило от него и му махнало задовиждане."Чао, Ръждив! Нали пак ще се видим? Да не идеш да гниеш някъде!""Чао! Ще минавам редовно!"Нямали време за сбогуване. Чакащите пътници, като видяли този красив инов влак веднага се натъпкали в него. Той запилил релсите, дорипо-силно от преди и отпрашил. Толкова много хора имали нужда от влак!Някои да се приберат, други на почивка, трети на работа... Ръждивия, никога повече не ръждясал. Вече открил призванието си, тойкръстосвал денонощно железопътните линии. Нещо повече, станал ощепо-бърз от преди. Толкова бърз, че направо труден за снимане когато седвижи!



И до ден днешен се среща със странната си приятелка. Всеки път наразлично място, по различно време и винаги неочаквано. Така и не япитал как се казва. Тя си останала красива тийнейджърка, потийнейджърски оптимистка, любопитна и приказлива. И до днес заразява сдоброто си настроение и инатлив характер всеки до когото се доближи. Адали не била ангел, ипратен да вкарва в пътя излезлите от релси.
източник:http://styllisima.nice-topics.com/forum-f4/topic-t300-30.htm?highlight=%CF%D0%C8%CA%C0%C7%CA%C0

П.П. поствам тук тази приказка, защото отдавна я чух, много ме трогна, а когато я потърсих отново не можех да я намеря. Сега се възползвам, че пак я открих и благодаря на bateto, че я е пуснал в още един форум от който мога да я съхраня и тук.